Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   Провокация е, но

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg    

Провокация е, само че не толкоз към Русия, колкото към българските миряни. И то не толкоз в качеството им на миряни (защото мирянинът е смирено създание, което се срами и опасява да натрапва мнението си), колкото на жителите. А жителят, както знаем, го тегли да е гръмък и писклив. Хората отвън духовенството се разделят на лаос (откъдето и лаици) и демос – лаосът е църковен народ, а демосът е елементарен народ: в древността езичници, а през днешния ден атеисти, агностици, окултисти, йоги, кришнари и вся астальная… като в онази наздравица. Всъщност на първо място като на жители гледат на себе си хората от втората категория, от демоса. Не че лаиците не са жители, само че за тях това не е толкоз съдбоносно, не е смисъл на живота им, тъй като техният смисъл е различен. Лаиците не са толкоз разпенени, толкоз шумни. Не са непрекъснато възмутени от нещо като другите. Ето, вижте оръдейния лафет: това, че изпратихме Патриарха на лафета, на който изпратихме и Царя Обединител Борис III – по какъв начин да е. „ Ама за какво го теглеше БТР? Толкова е безвкусно, толкоз е пошло! “. А какво да го тегли, танк? Автобус, тролей (върви ли тролей сред „ Св. Александър Невски “ и „ Св. Неделя?)? Ще кажете: коне. Ама, в случай че впрегнат шест черни коня, незабавно ще скочите: за какво са шест, а не четири или осем; за какво са черни, а не бели или сиви?! А може би в лафета трябваше да впрегнем гвардейците като „ Бурлаки на Волге “?... Такива са те, дейните жители. Но да се върнем на провокацията.

Какво значи провокация? Както всички знаем, това значи „ предизвикателство “ и е калка (буквален превод) на provocatio от pro (напред) и vocare (викам, извиквам). Така че провокацията си е чисто предизвикателство. Та, умишлено предизвикателство ли е наличието на Епифаний и в случай че да – за какво? Наистина, най-чистосърдечно си задавам този въпрос: за какво?

Ето какво сподели съветската посланичка Елеонора Митрофанова по мотива: „ Това не е просто напрежение, а голяма провокация и по отношение на Българската черква в това число. Тяхната черква не е приета от Българската “.

На което Киевският митрополит Епифаний (когото „ Офнюз “ нарекоха „ украински патриарх “, та им се смяха и децата) отговори, че не е никаква провокация, че е бил поканен и добави: „ За тях (бел. ред.: Русия) е доста мъчително, когато нашата Украинска православна черква влиза на интернационално ниво и има връзка с другите православни църкви… Руската страна употребява за своите цели съветската черква. Виждаме какви последици носи идеологията на съветския мир. Държавата агресор се пробва за заличи нашата страна и нашата черква, само че ние сме духовно мощни и ще продължим “.

А ето и обяснението на варненския митрополит Йоан, който сега е определен за наместник-председател на Светия синод: „ Лично аз съм обезпокоен, тъй като през днешния ден стана въпрос за Руската черква - тя е част от тялото Христово. Ще има представител на Московската патриаршия. Има една деликатна специфичност - че има опция да участва човек, по чийто статут не сме се произнесли - индивидът, който съставлява православната черква в Украйна. Той не е поканен от нас, само че ще участва и това може да смути избрани хора, в случай че той вземе присъединяване в опелото. В такива моменти съобразяваме църковния канон и би трябвало да бъдем оптимално прецизни в тези връзки, тъй като те засягат божия народ в огромна степен “.

Забележете: митрополит Епифаний споделя, че е поканен, а пък митрополит Йоан споделя, че Българската православна черква не го е канила. На светлинни години съм надалеч от мисълта, че Епифаний лъже, а пък на милиони светлинни години от тази, че лъже Йоан. Кой тогава е поканил Епифаний? Защо го е поканил?

Очевидно го е поканил Вселенският патриарх – негово светейшество Вартоломей. За нас наличието на Вартоломей е огромна чест. Все едно какъв е той като персона (аз нямам и не искам да имам визия за това), все едно какви и към кого са политическите му задължения – той е Константинополски патриарх, а Константинополската черква е църква-майка на нашата от 12 века. Голяма чест е, въпреки че тези с БТР-а се възмутиха за какво водел службата на гръцки (а на турски ли да я води или на британски – това са езиците, които той сигурно говори).

А пък, видите ли, Московският патриарх Кирил не бил поканен и по тази причина отишъл дружно със сръбския на опелото на умрял сръбски свещеник (Бог да го елементарни!).

А пък, видите ли, Радев не се срещна с Вартоломей.

И какво остана от опелото на Неофит? Превърнаха го в политически фарс. Че става дума за интензивно медийно мероприятие приказва изключителната интензивност на демократичните „ православни “ уеб сайтове. Те са няколко. Всъщност най-отровните са два. Има и един трети, който е горе-долу. Засега не им споделям имената, с цел да не им давам мотиви за кавги и още по-истерични викове, само че някой ден евентуално ще се наложи да се занимаем особено и с тях.

Вредно е да се обругават персони поради техните дейностите от позициите им във значими институции, тъй като по този начин несъзнателно биват обругавани самите институции. Царят да вземем за пример е доста корав и следва праволинейно това предписание, той една неприятна дума за никого персонално не е споделил, даже и за Бойко Борисов, когато стана за първи път министър-председател. Тогава публиката очакваше, напомням, Царят да бъде най-малко малко злобен по адрес на някогашния си бодигард. Такъв беше и Александър Божков. Единственото, което съм чул от него за някого, беше когато Иван Костов му се падна лидер на листа на някакви парламентарни избори и Божков сподели: а в този момент аз за кого да гласоподавам?...

И аз (барабар Петко с мъжете) споделих това мнение за личностите и институциите във връзка със сагата в Сливенска епархия и последвалото напрежение към Синода. Споделям го и в този момент. Тогава малко ми се поскараха някои по-граждански настроени богомолци – но по какъв начин по този начин ще си мълчим, по какъв начин по този начин ще пазим престижа на Синода!, – само че след това митрополитите един по един започнаха да застават на такива позиции, че прибързаните викове се оказаха безусловно непотребни.

Ние като елементарни миряни, лаици, отдалечени от кухнята на събитията, е най-разумно да пазим пристойно безмълвие и да одобряваме фигурите еднопланово – не еди-кой-си архиереят, политикът и жителят, а еди-кой-си архиереят. Точка. За другото време има доста.

Ако някой в действителност милее за мира в Църквата, в съответния случай той не би поканил нито един от двамата украински митрополити (защото както Епифаний се появи натрапен, по този начин и Онуфрий не пристигна по умря на Кирил Московски). Би се въздържал от наличието и на патриарсите – както на Руския, по този начин и на Вселенския, тъй като, както се оказа и в реалност, те ще трансфорат това тъжно събитие в поле за конфликт на доктрините и лагерите, които защитават; ще заглушат всичко небесно и ще ни захвърлят в смрадливото тресавище на мимолетната политика. Както и направиха. И двамата – единият с демонстративното си неявяване, а другият с довеждането на архиерей, за който нашата черква към момента не е изразила позиция. Самият факт, че съществуват две враждуващи гледни точки, облечени в архиерейски одежди, към този момент съдържа голямо напрежение. Напрежение по тематики, които на следващия ден ще бъдат забравени, само че раните в тялото на Църквата ще останат. Не, няма да са смъртоносни, тъй като тя е безсмъртна, само че ще бъдат мъчителни и душевредни.

Мнозина – и нашата черква през цялото време, и Патриархът, който изпратихме в събота и за който шумно скърбиха даже хора, които в никакъв случай няма да видиш на литургия, та дори и папата – приканват и се молят за мир. Кой тогава не желае мира? Да не си вършим илюзии. Освен огромните облагодетелствани, мнозина към този момент са си подредили живота и бизнеса по този начин, че отлично печелят от войната. Мнозина с помощта на войната са минали в друга обществена категория. Всички те не желаят войната да свърши, молят се да не свършва.

Пак споделям: в такива случай за нас – простите лаици, страничните наблюдаващи – е най-добре да запазим умно безмълвие. Това не значи да нямаме мнение, само че дано го имаме в сърцата си, а да не се вършим на обществени представители и да се надвикваме наляво и надясно за наслада на бесовете. И да се смирим, доколкото можем. „ Жертва Богу е дух сломен. Сърце съкрушено и смирено ти, Боже, не ще презреш “ (Пс. 50:19). Сега са сложни времена, грозни времена, само че те ще отминат и без нашите вопли. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

***  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община. 

 

FaceBookTwitterPinterest